Елемаг

Елемаг (по-късно известен като Елинагос Франтцес (Ἐλίναγος ὁ Φραντζὴς)) е български болярин от времето на Първото българско царство, управлявал от името на цѣсарь Самуил крепостта Белиград, днес Берат в Албания.

Елемаг е сред последните защитници на българската независимост. След 1018 г. се съпротивлява на византийците и заедно с войводата Гавра правят неуспешен опит за вдигане на въстание през 1019 г. В крайна сметка Елемаг е принуден да предаде твърдината си, за което получава от Василий II титлата патриций и правото да живее в Солун.

Неговото име носи морският нос Елемаг на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.

Категории: Древни българи Българска аристокрация