Надпис от Балши

Надписът от Балши е летописен надпис от времето на Борис I (852–889), посветен на покръстването на българите.

Открит през декември 1917 г. от австроунгарски войници, върху каменен стълб в манастирски развалини край село Балши (на около 25 километра югозападно от Берат, Албания) по време на първата световна война. Надписът е издълбан на мраморен стълб. В горната част на стълба се намира българският летописен надпис, а в долната – по-късен надгробен надпис на латински на норманския военачалник Робер дьо Монфор, загинал през 1108 г.

Надписът е важен домашен извор за покръстването на българите и за югозападната граница на българската държава от онова време. В краткото житие на Свети Климент Охридски, написано от охридския архиепископ Димитър Хоматиан в началото на XII век, се говори и за други подобни каменни стълбове района на Главиница в днешна Албания, в които се съобщавало за кръщението на българите. Хоматиан дори отдава издигането им на Свети Климент Охридски:

Той (Климент) ни е оставил в Охрид такива възпоминания и свещени книги, както и собствените трудове на своята висока мисъл и ръка, които са почитани и тачени от целия народ не по-малко от богонаписаните Мойсееви плочи. А в Кефаления (Главиница) могат да се видят запазени и до наше време каменни стълбове, върху които са вдълбани букви, отбелязващи приобщаването и присъединяването на народа към Христа.

Сегашното местонахождение на надписа не е известно. През първата половина на ХХ век се е съхранявал в музей в град Драч (днес Дуръс). В Археологическия музей в София се съхранява гипсов отпечатък на надписа.

Съдържание на надписа

Горен надпис:

Надписът е съставен на гръцки език:

Оригинал:

[+Εβαπτισθη ο εκ θ(εo)υ αρχων Βουλγ]αριας
Βορης ο μετο-
τομασθεις
Μιχαη[λ συ]ν
τω εκ θ(εο)υ δε-
δομενω αυ-
τω εθνει ε-
τους ςτοδ.

Превод:

[Покръсти се от Бога архонтът на Бълг]ария Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)

Долен надпис:

Оригинал:
Hic est subpositus de Forti Monte Robertus,corpore formosus, probus armis, vir generos(us).Sub duce Normanni[s] cunctis quoque praefuit Angli[s].Dumque iuventutis dives floreret in anni[s],deseruit mundum, dominique petendo sepulcr[um]hic obiit Pheb[o] [i]am sub libra quater orto.Det, Roberte, tib[i] [s]ua gaudia rex para[disi].

Значение на надписа

Значението на този, макар и непълен надпис е голямо, тъй като той представлява един съществен източник, който показва, че тези земи се намират под властта на българите и потвърждава написаното в краткото и пространното жития на Климент, списъкът на охридските епископи и житието на Тивериопулските мъченици. Надписът силно накланя везните по отношение на теориите за местоположението на Главницката епископия, чийто местонахождение се търси несполучливо дотогава. Той опровергава и югозападната погранична линия на българската държава начертана от проф. Васил Златарски в труда му „Geschichte der Bulgaren I: Von der Gründung des bulgarischen Reiches bis zur Türkenzeit (679-1396)“ издаден на немски през 1918 година и историческите ненаучни карти за времето на управлението на Персиан и Борис I.
Категории: Древнобългарски надписи Древнобългарски език Първо българско царство