Суда

„Суда“ (Гръцки: Σοῦδα) е обемиста източно римска гръцка историческа енциклопедия на древния средиземноморски свят от 10 век.

Тя е енциклопедичен лексикон с 30 000 статии, много от които черпят от древни източници, които по-късно са загубени. Името „Суда“ идва от византийската гръцка дума суда, означаваща „крепост“ или „укрепление“. Другото име „Свидас“ произлиза от грешка на Евстатий, който взема заглавието за собственото име на автора.

Произход

За съставянето на този труд не е известно много, освен че би трябвало да е станало преди Евстатий (12 век), който често я цитира. Под заглавието „Адам“ авторът на лексикона (за който в уводна бележка се казва, че е „от Свидас“) дава кратка хронология на света, завършваща със смъртта на император Йоан Цимисхий (975), а под „Константинопол“ са споменати наследниците му Василий II и Константин VIII (възкачване на престола 1025 г.).

Така че, както изглежда, Суда е съставен през втората половина на 10 век. Пасажите споменаващи Михаил Псел (краят на 11 век) се смятат за вмъкнати по-късно.

Суда включва многобройни цитати от древни автори. Широко се използват и тълкувателите на Аристофан, Омир, Софокъл и Тукидид. Биографичните бележки, както казва авторът, са съкратени от „Ономатогион“ или „Пинакс“ на Исихий Милетски. Други източници са извадки от Константин VII Багренородни, хрониката на Георги Монах, биографиите на Диоген Лаерций и трудовете на Атеней и Филострат.

Книгата се занимава както с библейски, така и с езически предмети. Една уводна бележка дава списък на речниците, от които е съставена речниковата част, както и имената на техните автори. Въпреки че тя не е критична и вероятно в нея е вмъкнато много и че стойността на статиите е различна, книгата съдържа много информация за древната история и живот.

Лексиконът на Свидас е нещо между граматичен речник и енциклопедия в съвременния смисъл. Той обяснява източника, получаването и значението на думите според филологията на неговото време, използвайки по-ранни авторитети кат Харпократион и Еладий. Няма нищо особено важно относно тази част на неговия труд. Ценни са статиите по литературна история. В тях той дава подробности и цитати от автори, чиито трудове са загубени. Използва по-стари тълкуватели на класиците (Омир, Тукидид, Софокъл и др.), а за по-късни писатели Полибий, Йосиф Флавий, „Хроникон пасхале“, Георги Синкел, Георги Амартол и т.н. Този лексикон предлага удобна справка за личности, които са участвали в политическата, църковната и литературната история на Изток чак до 10 век.Основният му източник е енциклопедията на Константин VII Багренородни (912-959), а за римска история — извадките от Йоан Антиохийски (7 век). Крумбахер (''Byzantinische Literatur'', 566) намира 2а основни източника за неговия труд - Константин VII за древната история и Арматол (Георги Монах) за византийската епоха.

Извори за българите

Частта за Аварите, в която се споменават Българите
Άβαpις

τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν· περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο.....
Авари

Българите напълно унищожиха Аварите чрез сила.
Аварите изгонили Савинарите, когато те самите бяха прогонени от народите живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.

Βούλγαροι: ὅτι οἱ Βούλγαροι ἠρέσθησαν εἰς τὴν στολὴν τῶν Ἀβάρων καὶ μετημφιάσαντο αὐτὴν καὶ ἕως νῦν περιβέβληνται. ὅτι ἐπὶ Ἰουστινιανοῦ τοῦ Ῥινοτμήτου ἤκμαζεν ὁ Τέρβελις, ὁ τῶν Βουλγάρων ἀρχηγός: καὶ ὁ αὐτὸς Ἰουστινιανὸς καὶ Κωνσταντῖνος, ὁ Ἡρακλείου υἱὸς, ὑπόφοροι τούτῳ ἦσαν. τὴν γὰρ ἀσπίδα, ἣν εἶχεν ἐν πολέμῳ, ὑπτίαν ἔθηκε καὶ τὴν ἑαυτοῦ μάστιγα, ᾗ ἐχρῆτο ἐπὶ τοῦ ἵππου, καὶ ἕως οὗ ἐσκέπασεν ἀμφότερα, χρήματα ἐνετίθει. καὶ τὸ δόρυ ἐν τῇ γῇ παρεκτείνας μέχρι τῶν περάτων καὶ ἐς ὕψος πολὺ σηρικὴν ἐσθῆτα ἐτίθει, καὶ κιβώτια πλήσας χρυσοῦ καὶ ἀργύρου τοῖς στρατιώταις ἐδίδου, τὴν μὲν δεξιὰν χρυσίου πληρῶν, τὴν δὲ λαιὰν ἀργυρίου. ὅτι τοὺς Ἀβάρις κατακράτος ἄρδην ἠφάνισαν οἱ αὐτοὶ Βούλγαροι. ἠρώτησε δὲ Κρὲμ τοὺς τῶν Ἀβάρων αἰχμαλώτους: πόθεν συνίετε ὅτι ἀπώλετο ὁ ἄρχων ὑμῶν καὶ τὸ ἔθνος ὅλον; καὶ ἀπεκρίθησαν, ὅτι ἐπλήθυναν αἱ κατ' ἀλλήλων κατηγορίαι καὶ ἀπώλεσαν τοὺς ἀνδρειοτέρους καὶ φρονιμωτέρους, εἶτα οἱ ἄδικοι καὶ οἱ κλέπται κοινωνοὶ τοῖς κριταῖς ἐγένοντο, εἶτα ἡ μέθη: πληθυνθέντος γὰρ τοῦ οἴνου πάντες ἐγένοντο μέθυσοι: εἶτα ἡ δωροδοκία, εἶτα ἡ πραγματεία: πάντες γὰρ ἐγένοντο ἔμποροι καὶ ἀλλήλους δολιούμενοι. καὶ ἡ ἀπώλεια ἡμῶν ἦλθεν ἐκ τούτων. ὁ δὲ ταῦτα ἀκούσας συνεκαλέσατο τοὺς Βουλγάρους πάντας καὶ διετάξατο νομοθετῶν: ἐάν τις κατηγορήσῃ τινός, μὴ ἀκουέσθω πρότερον, ἢ δεθεὶς ἐξετασθῇ: καὶ εἴγε συκοφαντῶν εὑρεθήσεται καὶ ψευδόμενος, ἀναιρείσθω. μηδὲ ἐξέστω τινὶ κλέπτοντι μεταδοῦναι τροφῆς: ἢ τάχα τοῦτο τολμῶν τις δημευέσθω. καὶ τοῦ κλέπτου μὲν συγκλᾶν τὰ σκέλη, τοὺς δὲ ἀμπελῶνας πάντας ἐκριζῶσαι ἐκέλευσε: τῷ δὲ αἰτοῦντι παντὶ μὴ ἁπλῶς διδόναι, ἀλλὰ τὴν αὐτάρκειαν αὐτοῦ, ὡς μὴ καὶ αὖθις αὐτὸν δέεσθαι: ἢ τάχα δημευέσθω ὁ μὴ οὕτω ποιῶν. τοὺς δὲ Ἀβάρις πάντας, ὡς λέλεκται, ἄρδην ἠφάνισαν.
Българи
Българите обичат да бъдат представѧни в дрехите на Авари и затова ги носѧт и до ден днешен.

Κουτριγούρους: ὁ δὲ Ἰουστινιανὸς ἄδικον αὐτοῖς ἀπεκάλει τὴν ἐς Κουτριγούρους ἀπραγμοσύνην.
Кутригури: Юстиниан нарече безразличието към Кутригурите неправдиво

Κρέμ, ἄρχων Βουλγάρων. καὶ ζήτει ἐν τῷ Βούλγαροι.
Крем (Крум): архонт (владетел) на Българите. Виж също Българи.

Χονσά: παρὰ Βουλγάροις οἱ κλέπται.
Хонса: така българите наричат крадците.

Външни препратки

Категории: Извори за българската история Гръцки извори за българите Ръкописи
alias: Свидас